Исторически повишения на границата за либерализация в Ротердам

Границата за либерализация на наемната цена се повишава от 1990 г. насам многократно с цел да се намали социалният наемен сектор в Ротердам, особено в натоварени квартали като Charlois, Feijenoord и Rotterdam-Zuid. Започва при €600 (1990), повишава се до €712,50 (2013), €752,33 (2021) и €808,06 (2024). Тези корекции, въведени от правителства като Rutte-II и III, реагират на екстремния недостиг на жилища в пристанишния град, където жилищни кооперации като Woonbron и Vestia са под натиск поради дълги опашки за наемане и забавяния в поддръжката. Цел: създаване на повече среднокласови наемни жилища в столицата на Рандстад Ротердам и облекчаване на кооперациите за ниски доходи. Политическа дебат в общинския съвет на Ротердам беснее около гентрификация в Delfshaven и Kralingen; критиците се опасяват от изгонване на средната класа поради нарастващи наеми по река Маас. Законом уредено в Закона за жилищата (Woningwet) и ежегодно индексирано с инфлация плюс корекционен фактор. Между 2015-2020 г. границата остава стабилна на €711, но Закона за достъпния наем (2021) води до значително повишение, резултирайки в либерализация на около 12% от наемните жилища в Ротердам – по-високо от средното по страната поради градското налягане. Наемателите с дългосрочни договори от предлиберализационните периоди запазват старите правила чрез преходното право, което е от решаващо значение за ротердамските семейства. Наемодателите трябва да спазват границата при нови договори, с строго наблюдение от местната Наемна комисия (Huurcommissie). Бъдеще: възможно по-нататъшно повишение през 2025 г. поради азотните правила около пристанището и климатичната адаптация за укрепване на дигите. Източници: Staatscourant, отчети на Huurcommissie и данни на Община Ротердам предоставят детайлни таблици на квартал. Това прозрение помага за стратегическо определяне на наемни цени в града на Маас. (248 думи)