Terug naar Encyclopedie

Доказателствено бреме и прекъсване на давността по Рим II при международни претенции за увреждане в Ротердам

Според Рим II доказателственото бреме и прекъсването на давността следват материалното право. Различията по страни са решаващи за ротердамските жертви с международни претенции за увреждане.

2 min leestijd

Наредбата Рим II урежда не само приложимото право, но и процесуални аспекти като разпределение на доказателственото бреме и давност при претенции за увреждане, което е релевантно за работниците в ротердамския пристанищен комплекс и пътуващите. Член 15 разделя: материално право (отговорност) следва Рим II, процесуално право (доказателства) – правото на форума на Ротердамския съд.

Разпределение на доказателственото бреме

Приложимото материално право определя кой трябва да представи доказателства. Според нидерландското право, както се прилага в Ротердам, презумпцията за вина често лежи върху извършителя; напротив, френското право изисква по-силно изявление на жертвата, което създава усложнения за претенции след инциденти на Maasvlakte.

Срокове за давност

Те попадат под материалното право (член 15), с вариации: пет години в Италия, три в Германия. В ротердамски дела с международни аспекти, като злополуки по време на круизни кораби в пристанището, се прилага освобождаване поради невъзможност в зависимост от правото.

В делото Diamond Services (C-292/18) Съдът потвърди, че давността е материален въпрос. При смесени претенции, типични за ротердамските логистични вериги, се прилага правото за всяка частична претенция.

Практически пример: Ротердамски пристанищен работник, ранен при белгийска транспортна злополука, има само една година по белгийско право; навременно заведене на дело пред Ротердамския съд е от съществено значение. Локални юристи в региона Maasstad препоръчват двойна проверка на сроковете и сътрудничество с EU партньори.